САМОДИВСКА ПЕСЕН

Самодивската Песен по залез звучи

като огън в олтара на залез догарящ,

като пушек от мак и вълшебни треви -

щом я чуеш, очите с възторг засияват!

Няма гайда, кавали, ни тъпан и звън,

само глас съкровен с тишината се слива -

о, кое ли сърце като в приказен сън

с тази песен вълшебна сега не замира?...

…

САМОДИВСКИ ИЗВОРИ

Нейде в тъмна гора

има извори живи

с чародейна вода,

само за самодиви!

Странник или ловец,

който жаден отпива

или става певец,

или  се самоубива...

…

УТРОТО НА РАНУЛИ

"Рано ранила,

Зора зазорила,

Земя и Небе

съединила..."

Стихва Черно море

пред зарята на изток червена,

гасне звездно небе -

зазорява се нова вселена!

Хоризонтът искри -

на овалът ефирното злато,

заблестели води

отразяват по-бели от мляко!

Лъч като острие,

като мълния бяла полита -

от овалът на две

разполувен, светлината потича!

Като гръб на делфин

Слънцето над водата изплува

и с подскок в тъмносин

небосвод лъчезарно се гмурва!

Шарят върху скали

фантастични пейзажи разкрили,

утринните лъчи -

светлосенки трептят като живи!

Галещ морски ветрец

плъзга се като лък по гъдулка,

слага златен венец

Слънцето върху своята булка!

Към постеля - олтар

водят стъпки сега вкаменени,

да оставят следа

от каква сме любов сътворени!

…

ХАРМАН КАЯ

Исполински зърна - изваяния каменни,

вулканичен харман за вършитбите пламенни,

ликове спотаени в скалите застинали -

титанични стопани на дните отминали!

Там, сред тихия прах на села изоставени,

шепне каменен глас истините забравени

за народ светлолик, за съдбата на Хората,

след потоп страховит и кошмара на огъня!

Как дойдоха при тях боговете неканени,

как мечтите им бяха внезапно ограбени

от небесни войни, след които прогонени

скитаха се с души поразени, без спомени!

Вечер пеят за тях на стадата звънците,

пъстроцветни шевици плетат светлините -

може би самодиви и змейове пламенни

обитават все още стърнищата магмени?...