ГОСПОДАРКАТА НА ЖЕЛАНИЕТО

Очите Ти влажни на жадна кошута

тъмният пред нашите святи табута -

превръщат се в облаци носещи буря,

която с порой ги руши, прекатуря!

За който, захвърлила дрехи разкошни,

с гирлянди от пламък - звезди полунощни,

танцуваш, разпуснала кичури, гола,

познал е вълшебната сила на бога!

За него любов си присъстваща, жива, 

дори в пустошта камениста и сива -

допре ли глава до скалите - дихание,

усеща, на сладко любовно стенание!

…

ПРИСПИВНА ПЕСЕН (ВЕЩИЯ ЗОВ)

Знае песен една непознат Чужденец

омагьосваща с тайнствена сила,

тя звучи като вещия призив на жрец -

укротява света и приспива!

В морето вълната се гони с вълна,

запъхтяна, с разпенена грива,

но притихва погалена от песента

и заспива, заспива, заспива!...

Ветровете фучат между север и юг,

между изток и запад напират,

но гласът им прошепва - един подир друг

те заспиват, заспиват, заспиват!...

Необятни простори! Пламтящи звезди!

кръговратът безкраен не спира!

Но стихът съвършен още щом зазвучи

в упоение всяка заспива!...

В зверове и човеци, в безброй същества

поривът към живот се разкрива -

всяко имащо чувства или сетива

щом го чуе заспива, заспива!...

Боговете върховни и силите зли -

съдбините ни те контролират -

са падвластни на вещия напев дори -

призове ли - заспиват, заспиват!

Обикаля страхът като куче пазач -

пази то целостта на Всемира.

Неусетно притваря оборен клепач -

песента го унася - заспива!...

Бяга лудото време - възбуден жребец

подир бъдеще - бяла кобила,

обуздава и тях тайнственият певец -

песента ги приспива, приспива!...

Но какво ще остане от целия свят 

с тази песен щом всичко замира -

Чужденецът и вещият зов непознат -

него няма какво да приспива!

…

БЛИЗНАЦИ

Бог и ти - двама братя близнаци,

две звезди - тайнствени, непознати,

две блюда мерещи на везната

равноденствието на душата.

…

  ДАРОВЕТЕ НА ЛИЛИТ

В живота ни дойдеш ли ти без покана

за "малкото щастие" бъдеще няма -

ако те отхвърлим се връщаш сурова -

поднасяш ни ябълката на раздора.

Ако те отричаме - ще сме страхливи,

лишени от сила и все пак гневливи,

ще бъдем в гонитба и съревнование

с неутолимото сляпо желание..

Да, ти си дълбока, първична и дива,

така омагьосваща - истински жива!

Ти тайните знаеш на пола докрая,

в едно съчетаваш и Ада и Рая!

С татул, беладона и блян, мандрагора,

подправяш на вечната младост ликьора -

пенливо надига се в твоята чаша,

кипи обновената кръв - тя е наша!

На тайни изкуства змията си черна,

на нощи любовни - звездата вечерна -

от поглед, не беше ли, твой изумруден,

великият Ангел бунтовен пробуден?

Пред нас постави огледалото черно! -

бездънното, страшното, нелицемерно 

и нека заблудата там се погребва,

в която се губим, която обсебва!

Звезда ако в черното ясна изгрее -

Звездата на най-съкровеното Себе,

тогава магия заклевай любовна -

Звездата да срещне Звездата си сродна!

На тяхната сватба те каним за жрица -

пророчице веща и блудна светица -

ела, донеси плодове забранени,

за твоите влюбени благословени!

…

ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ

Дълбока бе нощта, непостижима -

съзвездия в очите ти трептяха,

копринени обятията бяха -

прегръдка на любов неповторима!

Пилеехме се радостно с искрите,

възторзи от препълнената чаша

отпивахме - нима е вече наша

вълшебната напитка на душите?

Морета са копнежите - стихия

целуваща пресъхналия пясък,

в скалите неспокойният им тласък

разбива се, но никога не спира!

Нестихващи вълните са и няма

да спрем да сме отдадени изцяло -

което свършва няма и начало -

Любов ще сме завинаги, Голяма!