ЗАРАТУСТРА - ЗАВРЪЩАЩАНЕ

Бях знаменосец на свещен джихад,

вестителят в светкавицата влюбен,

за някои бях блестящата кама,

без жал пробола толкава заблуди.

Аз бях възторгът, Скритият Имам

за други, може би с живот оскъден,

заклевах ги - в безкрайното Сега

е възкресението и престолът съден!

Аз бях наистина щастлив златотърсач,

пламтящ в екстаз пред грейналата руда!

Живот съдбовен! - Тука и Сега -

изгарях в тебе с огън тържествуващ!

…

ЗАРАТУСТРА - ОКТОМВРИЙСКИ ВЕЧЕРИ

Аз съм пушек сребрист в октомврийската вечер,

затанцувал игрив върху алена пепел,

гъвкав, неуловим за властта на юздите,

лек и неукротим също като орлите!

Пламенен листопад пъстрота разпилява,

златна сърцевина в залеза се стопява -

на разкошния час съм ефирното ехо -

от върховен екстаз всичко в мен е обзето!

Плисва хладна вълна - гаснат светлите клади,

зад талази мъгла потреперват Плеяди

нежни като сълзи след прочувствена песен -

тя и мен възвиси в съвършената Есен!

…

НЕВЪЗМОЖНА ЗЕМЯ - БРЕГЪТ НА ЗАРАТУСТРА

Na-coja-abad

На лазурно море шепот си на соления вятър,

твоите брегове - озарени от приказен янтър,

всички мои мечти са платна над вълните пенливи,

спомените ми зли - заличени са техните дири!

Моята самота е на птицата волният крясък!

С окислена душа, до зърната кристални на пясък,

в необятен простор, невъзможен за никакви маски,

аз съм жадната сол за вълните на твоите ласки!

Алхимичен живак в твоята дълбина се вълнува,

облакът от варак непрестанно над тебе будува -

с нежна киселина - тя металите тежки разтваря -

целият ме обля и обгърна ме с пухкава пяна!

Раковина звучи като призив на древен колобър,

на езика пламти елексир от безсмъртен цинобър -

Невъзможна Земя, от прозрачно перо очертана,

като с моя жена, аз завинаги с теб ще остана!

…

ЮЛСКА ЗОРА

Бяла, юлска, щастлива Зора,

с лъчезарни криле, осени ни,

върху ложе от мак, светлини и роса

сред цинобърно нежни пустини!

В кадифето - нагоре! - в златиста заря,

В теменужно-уханния пламък,

въздигни ни лъчисти с копринен  екстаз

да изтлеем в пожара ти сладък!

Пресуши младо Слънце, до блясък измий,

на съдбите горчивите чаши!

Напълни ги отново с ефирни звезди -

нека пием - душите са жадни!

И в самите сърца, с огнен слънчев елмаз

изпиши стиховете си живи -

увенчани щастливо и в тяхната  власт

да останем завинаги ние!