DE PROFUNDIS

От онзи най-потаен кът,

където мълчаливо молим

вглъбено притаили дъх,

за да не духнем вътрешния огън,

ще се изтръгне цялата душа,

ще полети нагоре като птица,

щом падне Седмият Печат

и Огънят обгърне всичко.

Но ти си жрецът на олтара скрит -

разпалил съкровената жарава,

в теб огъня е бяла клада –

ти цял си в Пламъка, гориш!

Но Пламъкът слова мълви

и с тях окъпва те роса от Рая -

О, тайна вяра!

О, чуден божи стих!

…

SURRENDER

Свещената лилия нежно напъпи -

в нощта на сърцето Зората настъпи -

забравило своята участ убога,

ухае, раздава се до изнемога!...

…

БИСЕРИ В ПРИБОЯ

Вълната най-дълбока призовавай,

която дъното на нощите умива

и в църквите на скрити раковини

сънува лекия зефир на тишината!

От кадифения си пристан да побегне,

извила гъвкав хълбок, вдъхновено,

и върху челото на мраморния бряг да запечата

дъха на вярата новородена

с усмивките на радостна, блестяща пяна!

Там бисерът на съкровеното в прибоя ще изплува -

най-мекия и нежен лунен бисер -

зачеван в хиляди любовни ясни нощи,

и дълго тайно хранен, и укриван

във вътъка на стихналото време,

което чудото с неуловими нишки вплита

в прозрачното платно на битието!

До алабастровия саркофаг да го докоснем,

за да се сбъдне обещанието на сълзата:

и мраморът, и жезълът, и диамантът

ще разцъфтят с най-нежни аромати!

Защото има път за нова Пролет,

открит в целувките на девствения порив -

трептящи греят нежните контури на съдбата

и няма мътни капки грях,

където с бели пръсти е преминала Вълната!

…

ИЗВОРЪТ

На Копнежа жребеца обяздя ли, бял,

недокосван от никакво стреме,

в планините мистични повежда ме сам

под звезди заръмили над мене.

Той ме вдига по склона, по речния път

на Живота водите разливащ,

до скалите далечни на синия връх

като жречески жезъл въздигнат.

В пещерите му крие се изворът свят -

там недра съкровени напират

и в зеница по-ясна от чист диамант,

първозданно красив се оглежда Всемирът.

Запъхтяна душата ми жадно ще пие

от потира му тих, който само звезди е!

…

ЛЕТНИ ЗВЕЗДОПАДИ

По росни поля се отронват звездите -

пияни от щастие пеят щурците,

проблейва кошута, нагазва с копита

посред звездопади в очите с възхита!...

…

МИГОВЕ КОПРИНА

Този миг ще открехне вълшебната двер на Съня,

ще пристъпи с молитвено шепотни стъпки

към разстлания звезден хорал на нощта

саркофази студени потъпкал.

Ще блести в изумения взор озарен

чуден бисер с дъга от сияния скрити,

ще полюшне духът на възторг съкровен

кадифени камбани над дните!

Нежен прилив в гръдта ще шуми

и сърцето с елей ще облива,

просветленият лик на света ще трепти

и ще гали с вълни от лъчиста коприна!

…

НЕБЕСНА СТЪЛБА

Като бисерен дъжд се отронват звездите

сред разлята с миро над света тишина

и на нощен ветрец ги понасят вълните

по заспали в покой кадифени русла.

Този талвег надолу безспирно ги свлича.

Светлините им бели вдъхновена ръка

в чудни нанизи с пръсти изящно заплита -

запламтели метафори на съня на Нощта.

Звънва лира. Погалва небето и стихва.

Като було звукът тишината развя -

ослепителни Ангели там се разкриха

и нагоре прострени безброй стъпала!

…

ПАН

С вълшебните седем тръстикови цеви

повежда хорото на горските деви -

пъстреят след тях разцъфтели цветята,

зелена стихия разкършва гората!...

…

ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР

От разцъфнал дворец върху сливова клонка

заклинание славеят страстно изрече,

омагьоса света като с нежна упойка -

Любовта победи тази пролетна вечер!...

…

ПЪРВА И ПОСЛЕДНА

Воали от миражи и мечти,

а Ти, зад тях неизразима,

очакваш ме с притворени очи,

на Края на Света, Любима!

…

ЮЛСКА НОЩ

Като златна роса из поля напоени

с ароматния дъх на треви окосени

се отронват звезди - свири на окарина

върху купа сено легнала Месечина!...