ВЪЛНА СЕ НАДИГА
Вълна се надига – вълна, от дълбоко -
разлива се с фронт нашироко, широко!
Вълна се надига от тихото тъмно -
от скрития център на място бездънно!...
Вълна се надига от място на сила –
надига се страшна, но страшно красива!
Вълна се надига и връщане няма –
напредва безшумна и все по-голяма!...
Вълна се надига и отговор носи
на важни, но все нерешени въпроси –
Вълна се надига на Истина жива -
дали да я срещнем ще имаме сила?...
Вълна се надига към нас, от дълбоко –
кога ли, надигнала гребен високо,
ще плисне в екстаз и с триумф лъчезарен,
покръсти в Живота безкраен, безкраен!?...
==================
ИЗГРЕЙ ЗВЕЗДА
Lento con tutta l'anima
Изгрей Звезда – Звезда, неповторима!
Изгрей над мен, в Зенит непостижим!
Изгрей Звезда, лелеяна, любима -
бъди ми знак, че също съм любим!
Изгрей Звезда, в небето чернооко,
Изгрей зенице от незрима Светлина!
Пръсни лъчи! В сърцето ми! Дълбоко! -
Да лумне в пламък цялата душа!
Изгрей Звезда, която ме обича!
Изгрей маяк на моята душа!
На Тебе тя, завинаги се врича -
изгрей Божествена – Сега! Сега!
==================
ЛАНИАКЕЯ
(НЕБЕСАТА ОТВОРЕНИ)
дъх на камфор и сняг
Нощем: Безкрайността, Небесата, отворени –
милиарди слънца, орбити неизбродени;
потресаващ мащаб – когнитивно крушение
и катарзис-екстаз, както при Посвещение!...
==================
ГОЛОТА, ИЗКУПИТЕЛНА
О, голота, сияйна, бяла -
по-нежна от коприна, кадифе,
дъха на мускус, рози и море,
с ухание на сняг и камфор, сляла -
развей кичурите си лъчезарно-руси,
ела, о, съвършена красота –
сърцето ми ще крее - докога -
божествената похот, за да вкуси…
Ела, със стъпки танцови, изкусни,
в покоите от съкровена самота -
Душата на самата ми душа,
огрей, с усмивката на алените устни!...
О, Ти, която любовта обича,
ела, с роса по белите бедра -
целувката, най-нежна, на страстта,
дари, на който от сърце се врича!
Защото няма друго въжделение,
което да си заслужава, на света -
о, ти, свещена голота на Любовта -
отвъд, която е грехопадение…
==================
НА БРЕГА НА ОКЕАНА
дъх на свежест и сол,
ехтене на гонг, крясък
Хепиенд на вълна: дъх солен на Океана,
грохот и ведрина, и копринена пяна –
мимолетен килим, по арена от пясък,
с хоризонт светлосин от ефир и от блясък!...