ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

Дъхтят на канела зефирите южни,

от Запад ни галят вълни теменужни,

целува ни Север с език от стомана,

на камфор и хвойна с ухаеща прана.

От Изтока, който безгрижно се смее,

поток от акациев мирис се лее.

Реки ароматни шумят и напират, 

неспирно в Сърцето се вливат, се вливат! …

И всяка река като в Райска градина

в Сърцето се влива, но също извира -

пресечната точка на ветровете

портал е разтворил врати и за двете!

Оттам Тишина извънземна нахлува 

и Слънце от бездни безкрайни изплува -

красив Водолей, алхимичното злато, 

разливащ  с лъчи от Небе непознато.

Въздига снага като стълб на Везната 

в немислимия център отвъд на нещата -

мандалата своя в Сърцето формира, 

мандалата свята от Радост и Сила!

Снагата му звездна попива реките,

ръката му нежна, отново водите, 

от центъра свят на мандалата жива,

с флуидни огньове разлива, разлива!...

На тази Река нека по бреговете 

животът ни бъде разцъфнало цвете,

змиорка игрива да е във водите

вълшебство разлели над нощите, дните!

От пламък флуиден и в нашите вени,

о, нека да бъдем докрай озарени,

с Любов, Красота, Свобода, докогато

не станем сами Водолеи от злато!

…

ЗЛАТНА МАНДАЛА

               Слънчев кръст, олибан

Над плажа от стрити на прах раковини,

прибоя пенлив и вълните му сини,

ята албатроси се реят и с крясък

приветстват на Слънцето първия блясък.

Танцуват прашинки, в лъчите му коси,

соленият вятър ефирно ги носи -

с ръце ги улавя дете непознато 

и в шепите нежни превръщат се в злато!

На кръст го разсипва по белия пясък

и кръг очертава край него от блясък.

Но чудо! Внезапно контурите златни

втечняват се в струи игриво живачни!

Трепти като жива, детето огрява, 

прекрасна мандалата, златна и бяла -

изпълва го с вяра, стремеж, вдъхновение,

възторг неизказан и благоговение!

Въздушна целувка ѝ праща детето,

побягва по влажния бряг на морето.

Мандалата близва езикът от пяна 

на бездната синя …. и вече я няма!...

…

ЕЛА ОТВЪД

Звезден хлад,

Кадене с камфор и роза

Ела отвъд, от края на света,

от трон незрим, сияйна, белонога -

на звезден път, плъзни се по леда,

разляла дъх на камфор и на роза!

Ела, с усещане за нежна плът,

в свещена голота, сияйно бяла,

с единствен накит от нефрит на гръд,

магичен знак за съкровена вяра!

В кичура рус с нетрепващо перо,

ела, на чело с бляскава емблема -

сияйно трето Слънчево око,

гравирано на златна диадема!

Ела, с усмихнато загадъчно лице,

с очи притворени от тайнствена наслада -

във всяко тръпнещо по Теб сърце,

всели божествената красота и слава!

…

  ВЪРНИ СЕ 

  (ФЕНИКС)

От себе си при Себе си, върни се, 

пристъпяйки по звездния  килим -

за Себе си, по Пътя, пробуди се,

за тайния си Плам, неугасим!

По сребърната нишка, светоносна, 

на спомена за Себе си, стигни,

Утробата, изконна, плодоносна, 

където Светлина ръми, ръми …

От Себе си, ти, там пресътвори се, 

от тайния си Плам, неугасим,

и в себе от Себе си, върни се, 

пристъпяйки по звездния  килим!...

…

КЕХЛИБАРЕНИЯТ ЗАЛЕЗ

            кадене с амбра,

    рабаб на поета, систрум

Една сълза пред залеза се стича 

и капва в самота и тишина,

когато някоя душа се врича 

в екстаз от янтарната светлина…

Когато чувството, че някой те обича

откликва на душевния ти зов, 

до костите ти, че те разсъблича,

не друго, а божествена любов…

Когато в немота и упоена,

последвала лирически закон,

попива в кехлибарена вселена, 

душата ти с любовен стон ….

*

Сълза трепти сияеща пред здрача,

като вечерница звезда блести – 

Душата свърши своята задача: 

самата Радост изживя и сподели!...