ПОСЛЕДНА, ЕДИНСТВЕНА

Воали от миражи и мечти,

а ти, зад тях, неизразима,

очакваш ме с притворени очи,

на края на света, любима!

...

СЪВЪРШЕНИЯТ МИГ

Искрящи звездите в нощта тъмносиня

на взора ти страстно припламват, любима,

струи по снагата ти сочна и бяла

луна октомврийска, току-що изгряла!

С ръце обгърни ме - прегръдките нежни,

да стъкнат палатка от скръстени жезли,

в която с целувки, нектар от наслада,

доволно да пием като за награда!

Отпитите глътки възторг и възбуда

да бъдат заряд и върховна подбуда,

отвъд да надзърнем щастливи накрая,

да вкусим кристалния въздух на рая!

Върха да достигнем, където се смее

единствено вятър и той да отвее

един по един всички тъмни воали -

света да превърне в прозрачни кристали!

Печати сме ние на тайнствена слава,

която загубихме в тъмна забрава,

но там, на върха, нашето единение,

ще бъде за миг нейното откровение!

Мигът съвършен на наслада свещена,

Мигът изживян в същността съкровена -

могъл ли би някой да го обрисува,

да го преразкаже, или разтълкува!...

...

ИНТИМНО ОЗАРЕНИ

Между нас се простира река от еуфория,

опъната струна, шептяща мелодия -

на месеца меден възторгът не свършва

и в гнозис свещен, любовта ни превръща!