САМОДИВСКАТА ПЕСЕН

Самодивската песен привечер звучи

като огън в олтара на залез догарящ,

като пушек от мак и вълшебни треви –

щом я чуеш, очите с възторг засияват!

Няма гайда, кавали, ни тъпан и звън,

само глас съкровен с тишината се слива –

о, кое ли сърце като в приказен сън

с тази песен вълшебна сега не замира?...

...

ПЕСЕНТА НА РЕКАТА

В дълбокия мрак на планински недра,

между руди и друзи кристални,

се процеждат избистрени струи вода

и напират към процепи скални.

Ето, бликват от извор и само след миг

вече ручей стремглаво потича -

да разлее живот в тучните долини

по руслото пъргаво тича.

Тананика, надолу, реката, трепти -

отразява лъчите сияйни -

през деня те са слънчеви, нощем - звезди

и обятия лунни, потайни!..

...

ПРОЛЕТ ИДЕ!

Божествена пролет навред разцъфтява,

развяват потоците гриви от пяна -

кавал сладкогласен в сърцето ми свири,

омайват ме гледки като самодиви!

Елмази, кракът ми, по росни поляни,

в земи омагьосани май че нагази,

денят е бокалът изпълнен със сока,

поднасящ към мен сладостта на живота!

Яйце пъстроцветно в гнездото си мъти,

запялата птица и колкото пъти

гласът ѝ възторжено се извисява

в гърдите ми бликва фонтан от прослава!

Зората разресва косите си руси -

о, кой не желае от нея да вкуси

целувката нежна на свежа омая -

за всичко останало днес ще нехая!…