Този текст не е за онези, които просто четат.

А за онези, които чуват трепета зад думите.

Които знаят, че Словото може да бъде ритуал —

врата, през която се преминава с внимание,

алхимичен съд, в който се прелива самосъзнание.

Той е за мистиците на настоящето —

онези, които превръщат вътрешния си свят

в храм и лаборатория.

За алхимици на Духа,

които съзерцават не само светлината,

а и сянката,

и тишината между двете.

За поетите,

чиито сърца четат така, както чете окото —

поети не на стиха,

а на смисъла,

който се ражда между редовете.

За търсещите,

които не тръгват лекомислено.

Които подбират символите като оръжие.

Които знаят, че архетипът не е украшение,

а тайнство, което диша в нас —

и чрез нас.

Този текст не обещава истини.

Той е напомняне —

но не отговор.

Работата е твоя.