Албум, в който поезията се лее като жива вода на любовта, където кристализира сияйната истина, а калиграфските картини разкриват дълбочината и красотата на проникновеното слово.
Слово и образ се сливат в едно магично преживяване, което привлича, завладява и оставя следа в сърцето.
ОТКЪСИ
ГОСПОДАРКАТА НА ЖЕЛАНИЕТО
Очите Ти влажни на жадна кошута
тъмният пред нашите святи табута -
превръщат се в облаци носещи буря,
която с порой ги руши, прекатуря!
За който, захвърлила дрехи разкошни,
с гирлянди от пламък - звезди полунощни,
танцуваш, разпуснала кичури, гола,
познал е вълшебната сила на бога!
За него любов си присъстваща, жива,
дори в пустошта камениста и сива -
допре ли глава до скалите - дихание,
усеща, на сладко любовно стенание!
…
БЛИЗНАЦИ
Бог и ти - двама братя близнаци,
две звезди - тайнствени, непознати,
две блюда мерещи на везната
равноденствието на душата.
…
ДАРОВЕТЕ НА ЛИЛИТ
В живота ни дойдеш ли ти без покана
за "малкото щастие" бъдеще няма -
ако те отхвърлим се връщаш сурова -
поднасяш ни ябълката на раздора.
Ако те отричаме - ще сме страхливи,
лишени от сила и все пак гневливи,
ще бъдем в гонитба и съревнование
с неутолимото сляпо желание..
Да, ти си дълбока, първична и дива,
така омагьосваща - истински жива!
Ти тайните знаеш на пола докрая,
в едно съчетаваш и Ада и Рая!
С татул, беладона и блян, мандрагора,
подправяш на вечната младост ликьора -
пенливо надига се в твоята чаша,
кипи обновената кръв - тя е наша!
На тайни изкуства змията си черна,
на нощи любовни - звездата вечерна -
от поглед, не беше ли, твой изумруден,
великият Ангел бунтовен пробуден?
Пред нас постави огледалото черно! -
бездънното, страшното, нелицемерно
и нека заблудата там се погребва,
в която се губим, която обсебва!
Звезда ако в черното ясна изгрее -
Звездата на най-съкровеното Себе,
тогава магия заклевай любовна -
Звездата да срещне Звездата си сродна!
На тяхната сватба те каним за жрица -
пророчице веща и блудна светица -
ела, донеси плодове забранени,
за твоите влюбени благословени!
…
ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ
Дълбока бе нощта, непостижима -
съзвездия в очите ти трептяха,
копринени обятията бяха -
прегръдка на любов неповторима!
Пилеехме се радостно с искрите,
възторзи от препълнената чаша
отпивахме - нима е вече наша
вълшебната напитка на душите?
Морета са копнежите - стихия
целуваща пресъхналия пясък,
в скалите неспокойният им тласък
разбива се, но никога не спира!
Нестихващи вълните са и няма
да спрем да сме отдадени изцяло -
което свършва няма и начало -
Любов ще сме завинаги, Голяма!